Природата си знае работата. В това можете да бъдете сигурни. Ето например, вземете Лоис. Как ще кажете че Майката съдба, или Вселена или както там наричаме Бог в случая, не знае какво прави, когато имаме г-ца Бери пред себе си. Вглъбена в елемента си земя, по-земно момиче от нея не бихте намерили никъде. Повече реалист, отколкото оптимист, песимист и всякакъв друг –ист, Лоис бе здраво стъпила на земята. Вярно, че гласът й рядко се чуваше из рехавите „редици” на Тайния кръг, но това не е нещо, по което бива да я съдите. Вглъбеността не винаги е лоша. В свят като този, в който Лоис живееше, тя по-скоро би била спасение. И как не. С толкова откачалки наоколо, Бери бе истинска късметлийка най-вече заради това, че владееше изкуството на отцепничеството. Интроверт или не, не можеше да й се отрече факта, че бе човек, на когото може да се разчита. Дали миналото й бе наложило подобни изисквания, само тя може да ви разкрие. Все пак, без родители, израснало в компанията на лудата си леля, кое дете не би се научило да бъде достатъчно отговорно, за да живее, разчитайки само на себе си. И на земята, разбира се. Нея не бива да я забравяме.
|
Secret Circle RPG