Пълно ку-ку. О, казвате си, че вероятно Джил не е нищо особено, понеже всички в наше време са си.. ами ку-ку. Да, ама не. Джилиан бе нещо специфично. Със сигурност, подобно жизнерадостно, врещящо и тананикащо торнадо, не познавате. Ако имате нужда от оптимистично настроена личност по време на черни дни, то не би имало по-подходящ човек от Джилиан. Присъстваща във всички възможни училищни списъци, за които можете да се сетите, вокална група, театрална студия и клуба по шах, мис Ландхам цъфтеше дори и там, където най-малко я искаха. Повечето я знаеха като „момиче, неумеещо да си затваря устата”, но истинските й приятели, т.е. по-голямата аст от Тайния кръг, бяха наясно, че когато Джил млъкнеше, нещата наистина жестоко загрубяват. Истината е, че именно тези нейни приятели обаче, принудени от странните обстоятелства на настоящето, се застояваха в Чейс Харбър, за да се разправят с неразбориите. Джилиан, като човек, на когото не му се занимаваше с проблеми, хвърчеше из Европа, Азия и други места, които не известни на нашите летописци. А като личност, с огромен опит по света и у нас, Ландхам се появяваше, точно когато нещата изглеждаха безнадеждни, и с пъргава ирландска жилка, пренареждаше всичко, оставяйки Кръга с отворена уста. Да, такава си бе нашата Джил.
|
Secret Circle RPG